Как се регулира използването на AI от терапевтите? Част 1: Австралия — компетентността като ново професионално задължение
Това е първата публикация от поредица, изследваща как различните държави регулират присъствието на AI в практиката на психотерапията. Започваме с Австралия — една от държавите, които са подходили към темата всеобхватно и, важно, не са се съсредоточили основно върху защитата на данните. Данните са на заден план. На преден план стои друг въпрос: какво трябва да разбира терапевтът, за да може AI да се превърне в истинска подкрепа в работата му, а не в риск?
AI е вписан в дигиталната компетентност, която от своя страна преминава през няколко основни области на клиничната практика, включително етичната практика, диагностичната оценка, интервенциите и комуникацията.
Какво означава това на практика? Че дигиталната компетентност не е допълнителна умение наред с клиничната работа, а част от нея. Подходът е близък до начина, по който терапевтът мисли за другите елементи на своя клиничен инструментариум. Всеки нов инструмент — въпросник, техника, модел за концептуализация на случая — изисква разбиране къде има смисъл, какви са ограниченията му, как променя процеса. AI се вписва в същата логика. Той може да бъде ценна подкрепа в клиничната работа, при условие че е съзнателно избран и интегриран в инструментариума с внимание към това как взаимодейства с всичко останало.
Какво конкретно трябва да разбира терапевтът?
Зад общото изискване за законно, етично и професионално използване на дигиталните технологии стоят няколко конкретни измерения.
Първото е разбиране на това как работи инструментът — на каква основа се произвежда резултатът, какви са ограниченията му, кога е по-малко надежден. Второто е познаване на правните и етичните рамки — GDPR, професионалното право, кодекса на поведение. Ако терапевтът използва AI инструмент, който обработва данни на пациенти, си струва да знае къде се обработват тези данни и как се разпределя отговорността. Третото, и най-нюансирано, е рефлексията върху влиянието на AI върху клиничния процес. И четвъртото: осъзнаване на собствената роля. Австралийските насоки го казват ясно: клиничната отговорност остава за терапевта.
Съвместно създаване на знание: PACFA и нов модел на професионално развитие
Австралийските препоръки не се отнасят само до обучението — обучението е предвидимо продължение на това, което терапевтът така или иначе прави чрез непрекъснато професионално развитие (CPD). По-важно е как се разбира собствената роля на терапевта спрямо развиваща се технология.
PACFA (Psychotherapy and Counselling Federation of Australia) описва това в своите насоки чрез две свързани измерения. Първото е познато: практикуващите трябва да поддържат актуални знанията си за развитието на AI и неговите етични последици — чрез обучения, четене, формално CPD. Това е класическият подход.
Второто измерение е по-малко очевидно и значително по-ангажиращо. PACFA насърчава терапевтите да участват в оценката на ефективността и безопасността на AI инструментите — както в собствената си практика, така и във формални изследователски проекти.
Какво променя това? Променя позицията на терапевта спрямо технологията. Той вече не е просто неин получател или потребител. Той се превръща в съучастник в процес, в който технологията се оценява, коригира и развива. Знанието за това какво работи в клиниката и какво — не, не се произвежда единствено от страна на технологичните компании или академията. То се произвежда в срещата между инструмента и практиката.
Терапевтът не е пасивен потребител на методи; той е критичен свидетел и често техен съсъздател. PACFA разширява тази логика в областта на AI — като естествено продължение на професионалната роля.
Каква роля може да играе AI и каква — не
Това е може би най-практичната точка в австралийските насоки. Насоките не казват общо, че AI е подпомагащ инструмент. Те казват конкретно къде AI има място и къде — не.
Мястото на AI е навсякъде, където подкрепя работата на терапевта, без да я замества. Това е преди всичко областта на организацията и приемствеността: структурирани бележки, документация, поддържане на контекст между сесиите, наличност на работни хипотези в момента, в който терапевтът има нужда от тях. AI може да помогне и при подготовката на клинични оценки и отчети, както и при анализа на данни — винаги при условие че терапевтът запазва пълен контрол върху интерпретацията и вземането на решения. Това са задачи, които реално облекчават когнитивния и организационния товар, без да навлизат в същината на клиничната работа.
Там, където AI няма място, границата е също толкова ясна. AI не заменя клиничната преценка, не може да бъде представян на пациента като терапевт, не взема терапевтични решения и не действа извън човешкия надзор.
Границата между AI и терапевта е вградена структурно в австралийските насоки — и тя трябва да бъде вградена по същия начин в инструмента, който терапевтът избира за работата си. Не като слой комуникация, който може да бъде добавен или премахнат, а като начина, по който функционира приложението. AI предлага структура. Терапевтът решава.
Какво означава това за клиничната работа
Австралийските препоръки казват нещо важно, тихо: компетентността в AI не е „добавка” към професионалния репертоар. Тя е част от отговорната практика през 2026 г. и след нея. Терапевт, който не познава ограниченията на инструмента, който използва, или влиянието му върху клиничния процес, не отговаря на професионалния стандарт.
Това не означава, че всеки терапевт трябва да използва AI. Означава, че всеки терапевт трябва да разбира какво е AI, къде има смисъл и къде — не, включително за да вземе съзнателно решение да не го използва. А този, който наистина разбира инструмента, получава от него реална подкрепа — подкрепа, която не се конкурира с клиничната му преценка, а го освобождава от част от невидимата работа.
Therapy Support е проектиран със същия подход, с граница между AI и терапевта, вградена в начина на функциониране на приложението. AI предлага структура, терапевтът решава. На нашия сайт има раздел Материали, в който събираме съдържание, подпомагащо придобиването на знания за AI в терапевтичната работа — точно в духа на това, което насърчават австралийските препоръки. А терапевтите, които искат да отидат по-надълбоко и да съучастват в развитието на инструмента, могат да се присъединят към програмата за бета тестери.
В следващите части на поредицата ще разгледаме как същата тема се оформя в други държави: САЩ, Канада, Нова Зеландия, Германия и Обединеното кралство. А след това — къде насоки все още не съществуват, и какво означава това за терапевтите, които искат да практикуват отговорно, преди професионалната им организация да формулира собствена позиция.